История

Корените на днешната Профилирана хуманитарна гимназия „Св. св. Кирил и Методий” В. Търново се намират в далечното минало.

Когато е построена църквата „Св. Никола” (1836 г.), известният възрожденец отец Зотик и няколко видни търновски майстори правят опит да разкрият взаимно училище към нея (подобно на основаното само година по-рано в Габрово първо у нас светско училище). За преподавател в новото школо е поканен даскал Петко Николов от Елена, но той не успява да се наложи, защото учителства само в неделните дни. Наченки на взаимоучителна работа съществуват още в къщата на архимандрит Калиник, в килийното училище на даскал Димитър и в частното училище на Петър Хаджихристов, където работи даскал Захарий Княжевски, получил образованието си при Неофит Рилски в габровското взаимно училище.

През есента на 1839 г. към църквата „Св. Никола” възниква общинско училище, което се помещава в една откупена от църковните настоятели (епитропите) къща. Първоначално преподавател в новото училище е отново даскал Петко Николов, но тъй като наскоро след това той е посветен в духовен сан, неговото място заема даскал Никола Златарски. На практика това е първото взаимно училище във В. Търново.

През 1843 г. с усилията на църковното настоятелство е издигната нова сграда на училището в непосредствена близост до църквата „Св. Никола”.

През следващата 1844 г. в училището постъпва на работа и даскал Петър (Пеню) Давидов от Лясковец. Той оформя един клас над взаимното обучение, в който преподава граматика, църковни книги и песнопения. След три години Пеню Давидов прибавя още няколко предмети в този клас: аритметика, българска и всеобща история, география и катехизис. Така постепенно почват да личат контурите на класното образование, поради което някои автори сочат като негово начало 1847 г.

На мястото на даскал Пеню Давидов през 1851 г. е назначен тревненецът Кънчо Кесаров. Само след година той преподава вече на два класа, защото сформира един подготвителен клас като преход от взаимното към класното обучение. Така при църквата „Св. Никола” вече работят две различни училища: взаимното школо на даскал Никола Златарски и класовете с по – висок тип образование, което осъществява даскал Кънчо Кесаров.

През следващите години учениците, желаещи да учат над взаимното училище, непрекъснато нарастват. Това води до разкриването на нови класове. През учебната 1855 – 1856 година училището достига пълния си курс от четири класа. Според повечето изследователи именно 1855 г. се изтъква като начало на класното образование във В. Търново. Учителският колектив се увеличава. Привлечени са Никола Михайловски, Петко Р. Славейков, Димитър Антонов, Никола Василев, Тодор Шишков. Даскал Никола Михайловски от Елена получава поста главен учител. Той създава нова организация на обучение с точно определена програма за всеки един клас.

През 1858 г. класното училище напуска къщата при църквата „Св. Никола” и се премества в сградата на бившето гръцко училище в близост до храма „Св. Богородица” (на днешната улица „Никола Пиколо”). Приема се идеята на Михаил Кефалов от Тетевен училището да носи името на създателя на славянската писменост – „Св. Кирил”. Над входа му е бил изписан чудесният афоризъм: „И на учението корените са горчиви, но плодовете му са много сладки.” На 5 януари 1855 г. споменатият родолюбец Михаил Кефалов, заможен българин, работил дълги години във Влашко, завещава част от своя имот в Букурещ за построяването и издръжката на едно „Върховно училище в България (Мизия), Тракия и Македония”, което да се намира във В. Търново. Мотивите за разкриването на такова централно за всички български земи учебно заведение в този град дарителят разкрива в завещанието си: „Ако не съм мислил, че в Търново, като един стар град, голям, многолюден и в средата на България, трябва да се намират по-разумни, по-учени, по-богати и по-ревностни хора, за да може благодеянието да принесе по-богат плод, то аз бих определил моя малък имот за друг град или само за моя роден Тетевен.”

Михаил Кефалов поставя началото на един фонд, който постепенно се попълва с дарения и на други богати българи: Силвестър Пенов от Габрово, Козма Тричков от Враца, д-р Никола Пиколо от В. Търново, Максим Райкович от Лясковец, Петър Керемекчиев от В. Търново и др.

През 1858 г. Никола Михайловски изработва специална програма, предназначена да превърне класното училище „Св. Кирил” в полугимназия. За целта през учебната 1859 – 1860 година е създаден и пети клас. За съжаление тази хубава идея пропада и след десетина години училището отново става четвъртокласно.

Тъй като търновската общественост не подкрепя „Св. Кирил”, така, както правят това габровци за своето Априловско училище, което прераства в гимназия през 1872 г., не само че не се оформя мечтаното от Михаил Кефалов Върховно училище за българите от всички части на отечеството, но то бързо почва да губи ученици. Класното мъжко училище не се ползва дори от подкрепата на такива народни институции като Българската екзархия и Търновската митрополия, които подпомагат активно богословското училище в Петропавловския манастир над Лясковец.

А в „Св. Кирил” работят редица изтъкнати преподаватели като главните учители Никола Михайловски, Тодор Шишков и Богдан Горанов. Те се отличават не само в пряката си педагогическа дейност, но са и автори на учебници и помощни училищни материали. През 70-те години на ХІХ в. също така добре работят и преподавателите отец Теофил, Атанас Границки, Христо Брусев, Стоян Михайловски, както и революционерите Иларион Драгостинов, Стефан Стамболов, Иван Панов Семерджиев и др.

Руско – турската война (1877 – 1878 г.) слага край на учебната дейност в повечето училища. Класното училище „Св. Кирил” е разпуснато за времето от юни 1877 до август 1878 г.

След войната и Берлинския конгрес тогавашният търновски кмет Георги Живков провежда съвместно заседание на Общинския съвет и новоучреденото училищно настоятелство с председател д-р Васил Берон (17 август 1878 г.). Разисква се как да стане откриването на училищата за новата учебна година. На 29 август е изработен Привременен устав за народните училища, според който навсякъде в града учебните занятия трябва да почнат на 1 септември 1878 г. Трудностите обаче са много: липсват парични средства, не достигат учители, няма подходящи за училищата сгради. Потърсена е помощта на градските еснафи, които едва отделят крайно недостатъчната за възобновяване на учебното дело сума от 3900 гроша.

Класното училище „Св. Кирил” остава в старата мрачна сграда при църквата „Св. Богородица”. То започва учебната 1878 – 1879 година само с два класа. Назначени са учителите Никола Лазаров и Евстати Маринов. През следващата година класовете се увеличават на три, като на работа в училището постъпват нови учители: Димитър Цоков, Михаил Заяков, Елена Ангелова, Елисавета Райкова и хърватинът Михаил Чепович, определен за главен учител.

По изричното настояване на търновския митрополит Климент Браницки (Васил Друмев), подкрепен от голяма част на културната общественост в града, на 20 септември 1880 г. трикласното училище „Св. Кирил” е провъзгласено за реална мъжка гимназия под същото име. За пръв директор на гимназията, една от първите в страната след Освобождението, е назначен д-р Васил Берон. Той е лекар (завършва медицина в Мюнхен), но е и изтъкнат педагог; четири години е директор на българската гимназия в Болград (Бесарабия). Изтъкнат общественик и археолог, д-р Васил Берон е автор на редица важни произведения в областта на медицината и археологията.

Средствата за поддържането на новоучреденото училище са недостатъчни, но това не помрачава ентусиазма на създателите му и то продължава да се развива.

През 1881 – 1882 г. е разкрит четвърти клас към гимназията. Създадени са кабинети по физика и естествена история (биология).

По инициатива на д-р Васил Берон е изработена и поставена в училището мраморна плоча с имената на дарителите, завещали част от своите имоти за негова издръжка.

Проблемите с училищната сграда обаче продължават. Бившето гръцко училище се оказва доста тясно за разрастващата се гимназия, която от учебната 1882 – 1883 година има вече пети клас, а от следващата година – и шести. По това време гимназията наброява десет паралелки, в които се учат близо 400 ученика. Това принуждава училищното настоятелство да наеме няколко частни къщи, в които да се провеждат учебни занятия.

През учебната 1884 – 1885 година кабинетите се обогатяват с нови уреди и експонати. Тогава възниква и ученическото дружество „Братска любов”, което от дарения и членски внос закупува книги и поставя началото на ученическа библиотека.

Много важна за училището се оказва учебната 1885 – 1886 година. Тогава „Св. Кирил” става пълна седмокласна мъжка гимназия, която най-после напуска сградата на бившето гръцко училище и се настанява в някогашния Евтембейов конак под легендарния Царевец, близо до р. Янтра. Много скоро обаче и тази постройка се оказва недостатъчно комфортна за гимназията, особено през учебната 1887 – 1888 година, когато към нея е разкрито тригодишно духовно училище. В учебни класни стаи се превръщат още няколко частни къщи.

До 1885 г. името на училището е Търновско мъжко класно училище „Св. Кирил”. От 1886 г. то вече се именува Великотърновска държавна мъжка гимназия „Св. Кирил”.

През 1889 – 1890 учебна година в гимназията се обучават 472 ученика, разпределени в 14 паралелки. За пръв път настоятелно се повдига въпросът за построяване на нова училищна сграда. Общината по принцип приема това предложение, но решението му се отлага поради многобройните спорове за мястото на бъдещата постройка.

По Закона за народното просвещение от 1991 г. мъжката гимназия „Св. Кирил” е разделена на две степени: долна – с три учебни години и горна – с четиригодишен курс на обучение. Предвижда се завършването на горната училищна степен да става със зрелостен изпит (матура). Такъв за пръв път се провежда през учебната 1894 – 1895 година.

Междувременно през 1892 – 1893 учебна година гимназията се обогатява с разкриването на педагогическо училище, а през следващата година е създаден и класически отдел, макар и в рамките на една – единствена паралелка. Липсата на средства обаче продължава да се чувства осезателно и става причина за закриване на духовното училище през учебната 1895 – 1896 година (то е преместено в Самоков) и на педагогическото училище (настанено в Горна Оряховица).

На 8 октомври 1898 г. най-после започва строежът на новата училищна сграда, разположена на площада под историческия Царевец. Това дава основание на общината да се обърне към редица инстанции с искането във В. Търново да се разкрие втори български университет и то на основата на мъжката гимназия. Общинските съветници се позовават на волята на Михаил Кефалов и другите предосвобожденски дарители за такова висше училище. Само че възрожденските родолюбци са разглеждали В. Търново като столица на възобновената българска държава, а точно това не се случва. Напротив, в края на ХІХ – началото на ХХ в. градът все повече запада и в икономическо, и в културно отношение.

През учебната 1899 – 1900 година е закрит класическият отдел към гимназията, която отново става реална. С решение на учителския съвет от 27 ноември 1901 г. денят на славянския първоучител св. Кирил – 11 май – е обявен за патронен празник на училището, носещо неговото име.

В края на ХІХ – началото на ХХ в. в мъжката гимназия „Св. Кирил” работят изключително подготвени учители. Повечето от тях са получили образованието си в чужбина. При това голяма част от преподавателите владеят по два, а някои дори по три и четири чужди езици. Георги Лъжев си е служел с немски, френски, английски, гръцки и старогръцки езици (!). Освен това той е бил едва третият човек в България, който е знаел санскритски език (!). През 1901 – 1902 учебна година в „Св. Кирил” работят 28 учители, от които почти 1/4 имат първа квалификационна степен, а 1/3 – втора. В мъжката гимназия учителстват известни българи, като Христо Даскалов (1899 – 1900 г.), откривателят на прочутите надписи на Омуртаг и Иван Асен ІІ върху колоните в църквата „Св. 40 мъченици” във В. Търново; Тодор Г. Влайков (1891 – 1892 г.), известен на времето писател; проф. Ангел Бънков, филолог; Тодор Николов, виден историк, създател на музейното дело в града. В гимназията преподават и чужденци, сред които се открояват имената на Отто Хорейши, учител по рисуване в продължение на цели 14 години (1882 – 1896 г.); Карел Шкорпил, известен чешки историк и археолог, учителствал в периода 1890 – 1892 г.; Алоис Бюнтер, учител по гимнастика и др. Гимназията може да се похвали и с доста учители – творци: автори на научни изследвания, на литературни произведения, на учебници и помощни учебни материали. Открояват се имената на Никола Станев („Причините за Френската революция”), на Моско Москов („Историята на отец Паисий Хилендарски”) и др. Поощрява се развитието на ученическото творчество. През 1893 – 1894 г. са отпечатани първите книжки на тогавашния гимназист и бъдещ известен писател Петко Ю. Тодоров „Драски” и „Стихове на скучната лира”.

През 1905 г. са отпразнувани два важни юбилея: 50 години от възникването на първото класно училище във В. Търново и 25 – годишнината от прерастването му в гимназия.

Тогавашният министър на просвещението проф. Иван Шишманов въвежда специални награди за изявени учители. Между наградените са и преподаватели в гимназията „Св. Кирил” – Моско Москов, Йордан Кулелиев и др.

През 1909 г. най-после е открита тържествено новопостроената сграда на гимназията. На 21 октомври 1909 г. там е пренесена и плочата с имената на дарителите. Създадени са условия за нормални учебни занятия, тъй като в последните няколко години часове са се водели освен в Евтембейовия конак в още десетина къщи, което е налагало на ученици и учители непрекъснато да се местят от една сграда в друга.

През учебната 1909 – 1910 година се извършва поредната просветна реорганизация, като първите три гимназиални класа се отделят в прогимназия, оформена като горен курс на началното училище. Останалите четири гимназиални класа, обогатени с още един, представляват същинската гимназия.

Избухването на Балканската война (1912 – 1913 г.) напълно разстройва учебния процес в цялата страна. Новата сграда на гимназията „Св. Кирил” е преустроена във военна болница. Много учители са изпратени на фронта. На тяхно място са назначени пенсионери. Учебните занятия отново се провеждат в частни къщи. Усилията на учителския колектив да поддържа високото равнище на обучението, са обречени на неуспех.

На 1 юни 1913 г., около 11 часа през деня, катастрофално земетресение разтърсва В. Търново. Много къщи се превръщат в купища развалини. Между тях има и такива, в които са се водели учебни занятия. Загиват и ученици. Срутват се изцяло двата горни етажа на южното крило на гимназиалната сграда, погребвайки под руините си ранените войници, настанени там. Учебният процес е прекъснат, като всички ученици, независимо от успеха си, преминават в по-горен клас. Следващата учебна 1913 – 1914 година започва пак в частни къщи, разположени на различни улици в квартала, при най-неблагоприятни условия за работа.

По време на Първата световна война (1914 – 1918 г.) неблагополучията в училището продължават. Част от учителите са мобилизирани и заминават на фронта. Министерството на народната просвета изисква засилване на националното чувство сред учащите се. Така през 1916 г. се стига до тържественото честване на 11 май – Деня на славянските първоучители – и особено на 1000 – годишнината от смъртта на св. Климент Охридски (27 юли).

Най-големи трудности „Св. Кирил” изпитва през следващите две учебни години (1917 – 1918 и 1918 – 1919). През първата от тях са мобилизирани не само учители, но и по-големите ученици. Обучени набързо във военната школа в Княжево, гимназистите са пратени на война. Всички останали преминават в по-горна училищна степен. През втората от тези учебни години, след Солунското примирие от 29 септември 1918 г., в гимназията се завръщат много от мобилизираните ученици. През есента в училището се записват 1251 ученика – абсолютен рекорд (!).

По време на управлението на БЗНС (1920 – 1923 г.) са предприети доста промени в образователната система. Законът за народната просвета от 1921 г. отделя долните три класа на гимназията и ги обособява в т. нар. реалки. Така истинският гимназиален курс остава да се осъществява само в двата горни класа.

При управлението на Демократическия сговор (1923 – 1931 г.) реалките са премахнати и гимназиалният курс отново е съставен от пет класа. Поради увеличаването на часовете по стари езици към училището освен класическият е разкрит и полукласически отдел. През тези години се засилва религиозното образование, възпитанието в национален дух, военното обучение.

През 1927 г. във В. Търново се провежда конференция на учителите – историци с участието на бележитите учени проф. Васил Златарски, проф. Петър Ников и проф. Петър Мутафчиев. В работата на конференцията се изявяват и ученици от гимназията „Св. Кирил”.

С голямата помощ и съдействие на тогавашния министър на благоустройството Янко Стоенчев най-после през 1928 г., цели 15 години след земетресението, сградата на училището е възстановена. Слага се край на „митарствата” по чужди къщи: ученици и учители се настаняват удобно в обновеното двукрило здание на улица „Михаил Кефалов” 2.

През 1930 се навършват 50 години от създаването на мъжката гимназия и 75 години от основаването на първото класно училище във В. Търново. Честването на двойния юбилей обаче се отлага няколко пъти и се провежда на 12 юли 1931 г. Тогава В. Търновският митрополит Филип произнася трогателно слово, в което изказва по следния начин своите благопожелания към училището и отечеството: „Нека от тук се пръска светлина на разум, на висши добродетели на човешкия дух и на безкрайна обич към Майка България. Дай Боже то (училището) да просъществува столетия, столетия, столетия, да създава истински и добри българи, които да работят само за доброто на българския народ! Амин!” Негово Преосвещенство освещава поставената в преддверието на сградата нова паметна плоча (старата е почупена при земетресението), както и бюстовете на създателите и първи благодетели на гимназията. След юбилейната церемония в актовата зала, където директорът Петър Димитров приветства поканените лица и прочита поздравителните телеграми от държавници, писатели, учени и училища, ученици изнасят специално подготвена програма на хълма Царевец и гостите се запознават с изложби на ученически картини, писмени упражнения, минерални сбирки и различни експонати на флората и фауната, събрани от учащите се.

Изготвена е и юбилейна книга, посветена на цялостната дейност на училището. Поради липсата на средства за издаването й тя излиза от печат чак през 1933 г. Юбилейната книга има два основни раздела. Първият, официалният отдел, включва отчета на директора, поздравителните телеграми и приветствията на гостите, кратки сведения за дейността на класното училище и гимназията през изминатия път на развитие, сведения за основателите и дарителите на училището, азбучен списък на учителите от основаването на гимназията през 1880 г. до юбилейната 1930 г. Вторият, неофициален отдел, съдържа текста на химна на мъжката гимназия „Св. Кирил”, написан от нейния бивш възпитаник Асен Разцветников и нотите на композитора Атанас Гърдев, статии на проф. Васил Златарски, Моско Москов, д-р А. Недялков, спомени от Никола Станев и д-р Т. Янков, разкази и стихове на ученици.

Пак през 1930 г. е поправена малката историческа несправедливост, наложена още с предложението на Михаил Кефалов, училището да носи името на св. Кирил. Знае се, че заслугите по отношение на славянската просвета на неговия брат и пръв славянски архиепископ св. Методий никак не са по-малки. Обикновено навсякъде двамата братя се споменават заедно. Така че от тази година насетне гимназията носи името Великотърновска държавна мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий”.

По времето на Деветоюнците и на режима на цар Борис ІІІ (1934 – 1940 г.) ударението в образователната сфера се поставя върху възпитателните цели и задачи и то в няколко насоки: религиозно, нравствено, национално, естетическо и телесно възпитание. Лозунгът „Училището – разсадник на наука!” е заменен с нов лозунг „Училището – възпитателен институт!” Разбира се, това съвсем не означава, че притокът на знания трябва да се ограничи за сметка на възпитанието. Напротив, годините преди Втората световна война по всеобщо признание са „Златния век на българското образование”.

От 1933 до 1938 г. търновската мъжка и девическата гимназии се сливат в едно уедрено училище за пръв път от възникването им като учебни заведения. Но бързото увеличаване броя на младежите и девойките става причина през 1939 г. те отново да се разделят. През учебната 1939 – 1940 година в гимназията се обучават 1219 младежи.

Много са възпитаниците на мъжката гимназия, оставили трайна следа в просветното и медицинското дело, литературата, журналистиката, живописта, театъра, науката и т. н. Ето само малка част от известните на цяла България имена: Моско Москов, Ангел Каралийчев, Камен Зидаров, Серафим Северняк, Асен Разцветников, Кирил Христов, Стефан Дичев, Антон Дончев, Димитър Мантов, Петко Ю. Тодоров, Владимир Русалиев, Иван Богданов, Васил Златарски, Димитър Страшимиров, Цоню Калчев, Александър Бурмов, Николай Генчев, Борис Денев, Деню Чоканов, Рафаил Михайлов, Асен Русков, Константин Кисимов, Димитър Панов, Бончо Бочев, Любомир Илиев, Николай Ирибаджаков, Петър Николов, и т. н.

В продължение на много години излиза Годишник на Великотърновската държавна мъжка гимназия, в който се отразява цялостният учебно – възпитателен процес и развитие на училището.

Учениците от мъжката гимназия активно участват в множество дружества, не само към училището, но и общоградски.

Още през 1884 – 1885 учебна година възниква ученическото сдружение „Братска любов”. То притежава своя библиотека, която се обогатява от дарения и членски внос. Дружеството организира и изнася различни беседи, програми и т. н.

През 1921 – 1923 г. гимназиалният учител Тодор Николов издирва с помощта на ученици и съхранява важни исторически паметници. Така той създава първото в града археологическо дружество и музей.

През 1930 г. преподавателят Недялко Каранешев открива в гимназията клон на общонационалното дружество „Отец Паисий”, което развива активна културно – просветна дейност сред учащите се.

Туристическият съюз „Царевец” също има свои ентусиасти в гимназията, които провеждат чести излети, походи, срещи, забави.

Ученици членуват в разнообразни въздържателни дружества. Сред трезвениците се открояват имената на Моско Москов, Александър Бурмов, Иван Куюмджиев и много други.

Редица гимназисти се включват в основания през 1910 г. клон на „Алианс франсез”. През 1938 г. дружеството вече има няколкостотин курсисти. „Алианс франсез” създава добри възможности за желаещите да постъпят във френски висши учебни заведения.

През 1938 г. преподавателят в училището Константин Гюров основава във В. Търново Лига на говорещите английски език. В англоезичния съюз участват и много младежи от гимназията.

Ученици активно се изявяват и в Дружеството за българо – немско сближение, в Българо – италианското и Българо – съветското дружества.

Само десетина години след създаването на международния език есперанто от д-р Заменхоф (1887 г.) той вече има свои горещи почитатели във В. Търново. През 1896 г. е основано дружество „Фулмо” („Светкавица”), което в началото на ХХ в. има около 70 души членска маса, в това число и доста ученици от мъжката гимназия. През 1909 г. е открита самостоятелна младежка секция на есперантистите. След Първата световна война есперанто се изучава като факултативен предмет в гимназията под ръководството на Хараламби Бъчваров.

През 1920 г. тогавашният гимназист Константин Кисимов създава театрална трупа, в която участват още Димитър Панов, Цанко Янков, Христо Войводов, Асен Чернев и др. Няколко години трупата изнася представления в салона на читалище „Надежда”. Играят се не само български пиеси, но и произведения на Тарас Шевченко, Вилхелм Фьодор и др.

В края на ХІХ в. и през 30-те години на ХХ в. към училището съществуват и много добри хорови състави.

През 1935 – 1936 учебна година към слетите тогава мъжка и девическа гимназии се създава дружеството „Родно изкуство”. Неговите членове се занимават с рисуване, моделиране, приложно изкуство и изучават произведенията на средновековните и възрожденските майстори. Сред най-активните са бъдещите талантливи художници Боян Давидов, Спас Грънчаров, Стефан Рачев и др.

Различни ученически комитети издават вестници и списания като „Лилии” (1929 г.), „Литературен лъч” (1929 г.), „Отломки” (1930 г.), „Лъчеструй” (1936 – 1942 г.). Тук учениците с усет към перото публикуват своите първи съчинения и научни изследвания.

Така многолико и разностранно се развива мъжката гимназия „Св. св. Кирил и Методий” до времето на Втората световна война. Училището е не само най-известното във В. Търново, но и едно от най-елитните в цялата страна. Преминала през какви ли не перипетии и трудности, гимназията дава своя несъмнен и значим принос в образователното дело, подготвяйки хиляди българчета за живота.

По време на Втората световна война (1939 – 1945 г.) трудностите в училището непрекъснато се увеличават, за да се стигне до 1941 г., когато учебните занятия са прекратени поради това, че сградата е превърната във военна болница, като същото се повтаря и през 1944 г., заради бомбардировките на англо – американската военна авиация.

Комунистическият преврат на 9 септември 1944 г., довел до дълбоки промени в цялото българско общество, пряко се отразява и върху доста консервативното по дух образование. Наложена е строга централизация върху цялата образователна сфера, съпроводена с масирана марксистко – ленинска идеологизация. Учениците са подложени на възпитание в „здрав научен и обществено – политически мироглед”. Същевременно в първите години след сакралната дата масово се уволняват директори и учители, обвинени във фашистки разбирания и невъзприемчивост към „прогресивните идеи”. Нанесеният тежък удар върху цялата система принуждава истински способните хора да напускат и са замествани с доста случайни преподаватели, което се отразява зле върху цялостното развитие на образованието в страната.

Промените засягат пряко и мъжката гимназия „Кирил и Методий”. (Съгласно комунистическата идеология братята вече не са „свети”). До 1949 г. се сменят няколко директори, от което, разбира се, страда цялостният учебен процес.

Законът за народната просвета от 1948 г. съкращава с една година гимназиалния курс и поставя изискването учащите се да развиват „обществено – трудови навици и сръчности”.

През 1950 г. в гимназията са разкрити пет паралелки за подготовка на начални учители. В тях могат да постъпят и ученици, завършили последния гимназиален клас. Така през следващата година е създадено педагогическо училище, което изпраща на работа начални учители със средно, въпреки известна специализация, образование.

През 1952 г. мъжката гимназия на практика е разформирована. На нейно място се създава Пълно средно училище „Кирил и Методий” с единайсетокласно обучение. От първи до осми клас паралелките са смесени (момчета и момичета), като само от девети до единайсети клас паралелките са мъжки. В новия вид училище хуманитарното образование, така характерно за предишната гимназия, е загърбено за сметка на политехническата насоченост, която цели подготовката на кадри за социалистическото производство. Само за една учебна година в новосъздаденото средно училище възникват 16 технически кръжоци.

Едно от добрите намерения на комунистическата власт е ликвидирането на неграмотността и възможността за всички да завършат средно образование. Ето защо към училището през 1954 г. е разкрито общежитие за живеещите в околните селища деца.

На 24 май 1956 г. „Кирил и Методий” чества 100 години от създаването си като класно училище. Издаден е специален юбилеен лист. В салона на Дома на народната армия (ДНА) при отворени врати е проведено тържествено събрание и е изнесена литературно – музикална програма.

Още през следващата учебна година (1956 – 1957) обаче средното училище е разделено на две самостоятелни учебни заведения: Първа гимназия „Кирил и Методий” и Основно училище „Христо Ботев”. В гимназията продължава утвърждаването на политехническото обучение, като са оборудвани кабинети и работилници по машинознание, електротехника, транспорт, металообработване и дървообработване. През 1959 г. в двора на училището почва да се изгражда нова двуетажна сграда, която трябва да задоволи нуждата от нови работилници и кабинети.

Учениците от Първа гимназия редовно участват в различни трудови бригади в селското стопанство и промишлеността. С изкараните пари през учебната 1964 – 1965 година в училището е открит Клуб на културата. Закупени са столове, радио, телевизор. В клуба се провеждат множество мероприятия, които се радват на значителна популярност.

Цели две години гимназията се готви да чества 110 – годишният юбилей от възникването на класното училище „Св. Кирил” и 85 – годишнината от основаването на мъжката гимназия (1965 г.). Проведени са най-различни тържества, изнесени са много литературно – музикални програми. Водени от чудесната си духова музика, за пръв път учениците правят манифестация по улиците на В. Търново, с което си спечелват искреното възхищение на гражданите. В залата на ДНА отново е изнесен голям концерт. Издаден е юбилеен вестник за двете годишнини.

През 1967 г. педагогическият съвет взема решение училищната библиотека, която дотогава се е помещавала в малка класна стая, да се настани в една обширна зала, снабдена с хранилище. Изработени са нови стелажи за книгите. Посещавана често от учениците, библиотеката се превръща в истински културен център.

Макар и постепенно, хуманитарните предмети, преподавани в гимназията, почват да се налагат като преобладаващи. През 1968 г. ученици представят по великолепен начин живата картина „Иван Асен ІІ пленява Теодор Комнин”, с която печелят първа награда в прегледа на строевата и маршова песен. А през 1970 г. от двете страни на парадното стълбище на училищната сграда са изработени два великолепни исторически стенописа: „Идването на прабългарите начело с Аспарух в нашите земи” от Никола Гелов и „Пленяването на Теодор Комнин от Иван Асен ІІ при Клокотница” от проф. Георги Богданов. Стенописите са уникални, защото в целия град има още само два, подобни на тях – в Археологическия музей.

През учебната 1969 – 1970 г. започва поредната реорганизация в областта на образованието: изграждането на т. нар. Единно средно политехническо училище (ЕСПУ). Партийната и държавна поръчка е да се постигне пълно сливане на общото образование с професионалната насоченост, т. е. с подготовката на учениците за трудова дейност.

Промените в гимназията започва да осъществява новият директор Димитър Папазов. Само след две години обаче той е сменен на този пост от Анастасия Тодорова. Още през учебната 1972 – 1973 г. се поставят основите на една традиция, която продължава и досега – около 24 май (в днешно време – около 11 май) да се провежда десетдневка на гимназията, като се даде възможност на учениците да демонстрират своите литературни и научни постижения през годината.

1975 година е отново юбилейна (95 години от създаването на мъжката гимназия). Впечатляващ успех тогава постига училищният хор с диригент Петър Пенков. Той получава златен медал на републиканския фестивал във Варна и заема едно от първите места в прегледа на хоровото изкуство. Хубав рецитал по случай юбилея изнасят възпитаниците на преподавателките по литература Митка Янева и Кръстина Попова.

През учебната 1976 – 1977 г. се осъществява обединението на Първа гимназия „Кирил и Методий” с Основно училище „Христо Ботев”, с което е завършено преустройството на училището в ЕСПУ „Кирил и Методий”. Тогава за пръв път е въведена специалността Информатика, като, въпреки всички трудности, са закупени компютри за обзавеждането на кабинет.

Голямото земетресение с епицентър във Вранча (Румъния) на 4 март 1977 г. е почувствано осезателно и в Северна България. ЕСПУ „Кирил и Методий” също понася сериозни щети: северното крило на сградата е почти разрушено и се нуждае от незабавен ремонт. Независимо от това учебният процес продължава в нормален, макар и напрегнат, ритъм. За съжаление по време на ремонта се загубват събираните толкова години и грижливо съхранявани експонати, пособия, нагледни материали, книги.

През 1979 г. е проведена интересна теоретична конференция на тема: „Работа с учениците български цигани и турци и с техните родители”. Целта е да се потърсят добри практики за работа с децата от малцинствените групи, които създават сериозни проблеми и носят на „Кирил и Методий” незавидния имидж на „циганско училище”. Усилията на учителския колектив скоро почват да дават резултати за интегриране на проблемните деца.

През 1980 г. директор на училището става Митка Янева. Тя енергично се заема с преустройството на училищната сграда. Открит е зъболекарски кабинет. Работилниците са преустроени и дори са разширени с нови. Училищният двор е заграден с телена ограда, поставени са баскетболни табла и колове за волейболна мрежа, което съдейства за едно по-активно включване на децата в ежедневно спортуване. Тъй като преди няколко години към училището са разкрити помощни паралелки, сега е обзаведен добър логопедичен кабинет.

През тази година се формира училищно настоятелство. Една от неговите първи грижи е подготовката за честване на 100 – годишния юбилей на гимназията. Набрани са средства за цялостен ремонт на училищната сграда, която е пряко боядисана. Открита е музейна сбирка, големи грижи за попълването на която полагат и учители, и ученици. На 23 май в залата на ДНА е изнесена голяма литературно – музикална програма, посветена на бележитата годишнина.

Учениците от ЕСПУ „Кирил и Методий” се отличават в спортните надпревари, където печелят редица призови места: първо място на окръжното първенство по спортна гимнастика, второ място на баскетбол, комплексна награда за масов спорт и физкултура.

Високи отличия учащите се получават и за добрата си учебна подготовка. През 1981 г. трима ученици са класирани на националния кръг на олимпиадата по литература, а един – на националния кръг на олимпиадата по физика.

Учениците от ЕСПУ „Кирил и Методий” активно се включват и в общонационалните тържества по случай 1300 – годишнината от основаването на българската държава.

Наскоро след това започва поредната училищна реорганизация. Партийното и държавно ръководство пристъпва към въвеждането на т. нар. Учебно – професионални комплекси (УПК). Прокламираната цел е: практическа реализация на младежите в производствената сфера. Ето защо последните две години на училищно обучение (ХІ и ХІІ клас) трябва да бъдат посветени на пряко участие в изпълнението на стопански задачи в зависимост от социалната нужда на кадри за фабриките и заводите. Големите намерения обаче не могат да прикрият горчивата истина, че младите хора все повече се отчуждават от трудовата дейност, че все по-трудно намират професия, която истински да им допадне. Всичко това е пряко свързано с бързо набиращата скорост обща криза в социалистическото общество. Наистина към ЕСПУ „Кирил и Методий” съществуват цели 23 кръжоци по линия на „техническото и научно творчество на младежта” (ТНТМ), но колко от тях са наистина ефективни и полезни и могат да послужат на младежите за пряка реализация в живота?

Учениците от ЕСПУ „Кирил и Методий” продължават с успешните си учебни изяви. На окръжната олимпиада по литература през 1986 г. две първи места печелят Марин Будаков и Рени Топалова. Милен Георгиев пък е пръв на окръжната олимпиада по физика. Следващата година отново Рени Топалова става първа на олимпиадата по литература, а Николай Тотев – по химия. Мария Йотова пък е класирана на второ място на националната олимпиада по руски език. През учебната 1986 – 1987 година Гинка Дюлгерова, Вера Борисова и Илияна Дамянова завършват образованието си със златни значки, което говори за отличната им учебна подготовка. Сериозно е участието на ученици от ЕСПУ „Кирил и Методий” в симпозиума „Търновската книжовна школа”, проведен във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. Във връзка с 800 – годишнината от въстанието на Асеневци е изнесен прекрасният рецитал „Тебе славим, Търновград!”

Продължават спортните успехи на училището. През учебната 1984 – 1985 година ЕСПУ „Кирил и Методий” печели комплексно първо място в прегледа на масовата физкултура и спорт, както и 4 купи от републиканската спартакиада. Година по-късно Десислава Аврамова успява да извоюва два медала (златен и сребърен) на републиканското първенство по художествена гимнастика. Училището печели и други отличия: първо място на фанфарния оркестър в прегледа на масовата песен и втора награда на народния хор на републикански фестивал.

През 80-те години на ХХ в. в ЕСПУ „Кирил и Методий” работят висококвалифицирани преподаватели, измежду които на първо място трябва да отбележим главния учител Иван Костурков, кандидат на физкултурните науки, заслужил деятел на физкултурата, с първи клас – квалификация. Много известен е и старшият учител Стефан Цонев, специалист педагог – психопатолог, логопед, но и българист, историк, краевед и също с първи клас – квалификация. Носители на значката „Отличник на МНП” са учителките Йорданка Дървенова, Иванка Векилова и Милка Ангелова. Много са учителите с втори клас – квалификация: Йорданка Бъчварова, Митка Янева, Йосиф Василевски, Милко Донев, Славка Чехларова и др. Обичана от учениците е учителката по история Стефка Коларова.

Стражишкото земетресение от 7 декември 1985 г. не подминава училищната сграда на ЕСПУ „Кирил и Методий”. Отново са нанесени материални щети, които трябва постепенно да се отстраняват.

През 1987 г. тогавашният образователен министър проф. Илчо Димитров публикува една статия в столичен вестник относно развитието на образователното дело в страната, в която заявява, че бъдещето е в „профилираното обучение според интересите на учениците”. Директорката Митка Янева прочита статията и разбира, че ЕСПУ „Кирил и Методий” трябва да побърза и тръгне по този път. Не й е било трудно да реши в каква област трябва да стане профилирането. Самият факт, че гимназията се намира под историческия хълм Царевец и под хълма Света гора с университета, предопределя хуманитарната й насоченост. Идеята допада и на ректора на ВТУ „Кирил и Методий” проф. Георги Данчев, бивш възпитаник на училището. Пълна подкрепа на замисъла директорката получава и от началника на инспектората г-н Димитър Папазов, бивш директор на гимназията. Проектът е готов и е защитен на среща с министър Илчо Димитров. Постигнато е и неговото обещание да сътрудничи за осъществяването му. Г-жа Митка Янева и помощничката й г-жа Славка Кунева предприемат засилена агитация сред родители и общественици за приемането на действително добри ученици в училището.

Излиза, че ЕСПУ „Кирил и Методий” В. Търново е първото в страната, което тръгва по пътя на профилирането. Много скоро започват посещения на представители от цялата страна, които идват, за да се поучат от опита му и да реализират подобни проекти и в своите учебни заведения. Дори директорката на НГДЕК София Мариета Тончева идва в града, за да разговаря с ръководството на училището за новия тип образователна насоченост.

Така учебната 1987 – 1988 г. се оказва преломна за училището. На 20 април 1988 г. е получена Заповед на Министерството на народната просвета за неговото профилиране в хуманитарна насока. Учебната програма предвижда разширено изучаване на български език и литература, история, философия, география, и западни езици. На практика така са заложени темелите на бъдещата Хуманитарна гимназия. Въведено е факултативно преподаване на литературознание, старобългарски език, обща педагогика, реторика, географски аспекти на околната среда, основи на журналистиката. Факултативните дисциплини се водят от преподаватели на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, а на журналистика обучава учениците главният редактор на в. „Борба” Николай Томов. Много скоро неговата работа, както и тази на учителите по история и литература, дава плодове, защото младите журналисти, историци и литератори в училището възстановяват сп. „Отломки” и в. „Лъчеструй”.

През 1987 г. излиза от печат обемистата книга „Негаснещо просветно огнище”. Това е сборник, посветен на 100 – годишнината от възникването на гимназията, макар че става факт цели седем години след юбилея. Сборникът е една амбициозна творба, която като че ли има за цел да надмине юбилейната книга от 1933 г. В „Негаснещо просветно огнище” също има официален раздел, съдържащ приветственото слово на директора Митка Янева, както и редица поздравителни адреси и телеграми. Вторият раздел е „Принос към далечното минало на гимназията”, в който има статии на Тодорка Драганова, Светозара Чепкънова – Станева и Цветана Петрова. Следващият отдел е силно идеологизираната „Героична летопис”, в която са публикувани изследвания на Виолета Драганова, Стефан Цонев, Снежина Попова, Олга Цанкова и Тянка Минчева, посветени на борците срещу „фашизма” и „капитализма”. Не по-малко идеологизирани са спомените на Камен Калчев, Сава Дълбоков, Стефан Мокрев, Николай Ирибаджаков, Тодор Георгиев Хаджихристов, Симеон Друмев и Серафим Северняк, обединени в отделен раздел. Може би най-ценен е подготвеният от Стефан Цонев отдел, наименуван „Видни дейци – възпитаници на мъжката гимназия”, който представя кратки биографични сведения за революционери – комунисти, писатели, учени, артисти, художници, общественици и др., завършили училището. Последната част на сборника е озаглавена „Гимназия „Кирил и Методий” в годините на народната власт”. Тук са поместени с%